Биологичната страна на въпроса “Защо кучето ми е реактивно?”

Автор: Кристиана Амирова, BravoPets Bulgaria

Често чуваме да се използва словосъчетанието “реактивно куче”, когато се обсъжда нечий домашен любимец, но какво наистина означава това и на какво се дължи? Реактивността при кучетата може да е следствие на множество фактори, като например:
– генетика,
– негативна асоциация към място, човек и ситуация,
– натрупан стрес.

Реактивността има и биологична страна, свързана с отделянето на невротрансмитери, които “контролират” реакциите на вашето куче. В тази статия ще ви запознаем на кратко с някои от тях:

Адреналин и норадреналин:
Адреналина се свързва с т.нар. “бия се или бягам” ситуация (като това включва в себе си палитра от възможни поведения, вкл. и т.нар. “замръзване” на кучето) и може да доведе до увеличено изпускане на хормони на стреса като кортизол.
Норадреналина е невротрансмитер, който се произвежда в симпатичната нервна система и играе важна роля в стресовата реакция на кучетата. Повишената му активност може да доведе до повишено ниво на тревожност и агресивни проявления.

Допамин:
Известен като хормон на щастието, се смята, че допаминът предизвиква чувство на радост и удовлетвореност, но всъщност той СЪЩО може да увеличи реактивността при кучетата, когато се отделя в прекалено голямо количество.

Кортизол:
Кортизолът също играе роля в реактивността. Това е хормон на стреса, който се отделя от надбъбречните жлези и може да доведе до увеличено продуциране на други невротрансмитери, които могат да допринесат също за реакция на стрес.

Серотонин:
Серотонинът участва в регулацията на настроението, съня и апетита. Намалената активност на серотонина може да доведе до депресия и повишена тревожност.

Гама-аминомаслената киселина (GABA):
GABA е невротрансмитер, който има успокояващ ефект върху нервната система. Намалената му активност може да доведе до повишена тревожност и дори агресия.

Ацетилхолин:
Ацетилхолинът е невротрансмитер, който играе важна роля в мозъчните функции, като паметта и ученето. Повишената му активност може да доведе до повишена предпазливост и хиперактивност.

Много фактори могат да повлияят върху реактивността при кучето и когато се правят заключения за причината, е важно да се има предвид целият контекст на ситуацията. Взаимовръзката между невротрансмитерите и реактивността е сложен въпрос и все още се провеждат множество научни изследвания, които да я изяснят. Една и съща невротрансмитерна система (едно и също куче) може да доведе до различни резултати (поведения) в различни ситуации.

Именно за това и позитивната методология в Концептуалното обучение печели все по-голяма популярност, тъй като тя учи кучето да спокойствие, баланс и позитивизъм към различни и нови за него ситуации.