Най-общо казано позитивната тренировъчна методология се състои във възнаграждаване на вашето куче за нещата, които то прави правилно.
Наградата може да бъде игра (внимание), играчка или лакомство, в зависимост от индивидуалните предпочитанията на вашето куче. За някои хора това звучи като подкуп или трик, а не като обучение, но позитивният подход не е нито подкуп, нито трик. Това е научно обоснована обучителна техника, която ако се прилага правилно, представлява ефективен инструмент за справяне дори с т.нар. реактивни кучета.
Може би сте чували за Павлов и неговите кучета. Щом звънецът за вечеря удари, те започват да слюнкоотделят. Това е така, защото са се научили да асоциират звънеца с предстоящата вечеря, така че дори преди храната им да е пристигнала, те вече слюнкоотделят. Явлението е известно като асоциативно обучение и се случва непрекъснато. Например, когато на вратата ви се позвъни, кучето ви се вълнува, защото очаква посетител – това е нещо ново и интересно. Т.е. се е научило да свързва звънеца с хората пред вратата, но на практикa тази асоциалия се е случила неволно. Голяма част от поведенията се заучават неволно (както при кучетата, така и при хората) на принципа проба-грешка. Едно поведение съвсем естествено се асоциира с последствието от него. Ако създадем такива предпоставки, че да инициираме поведение у домашният ни любимец, което да води до приятни последици, това ще намали честотата на поведенията, които водят до неприятни последствия.
Треньорите, които използват позитивната методология в обучителният процес, поощряват желаните поведения с лакомства, играчки или внимание и не използват наказания, които биха вдигнали реактивността на кучето, следстие на предизвикан страх и болка (аверсиви методи).
Риска при прилагането на наказания е, че в процеса на обучение, кучетата започват да асоциират треньора и собсвеника си с неприятни емоции. Съвсем естествено те няма да очакват с нетърпение да научат нещо ново и връзката им със стопанина ще се наруши.
Фокусът върху наградите:
- цялостно прави кучето по-оптимистично и уверено;
- то започва да очаква обучителните ви тренировки с нетърпение, защото изпитва желание да опитва и научава нови неща;
- вместо просто да научават какво да не правят, животните научават как да постъпват във всяка една ситуация;
- връзката със стопанина се подсилва, защото го асоциира с забавните моменти и награди, които му предоставяте.
Как да подходите, ако се случи нежелано поведение?
Какви са инструментите, с които позитивните треньори си служат и които са алтернативата на наказателните методи:
- Създаване на асоциации между ситуации и поведения. Напр. ако искаме кучето ни да не скача върху гостите ни на вратата, вместо да му се караме и да го игнорираме (защото то ще си продължи да скача и да му е забавно) може да му кажем “седни”. Не е възможно кучето да стои седнало и да скача едновременно, така че ако награждаваме “седни” в тази ситуация, то това поведение постепенно ще се превърне в навик.
- Прекъсване на поведението с разсредоточаване. Какво имаме предвид? Напр. кучето започва да лае на отворения прозорец и вместо да му се скараме, с което да увеличим още повече превъзбудата му, започваме да издаваме някакъв необичан и интересен за него звук (нечленоразделен звук, имитация на животно, песен и т.н.). Не е нужно звука да е винаги един и същ, а даже по-добре и да е различен. Така ще поддръжме интереса, то ще се зачуди какво става и ще дойде при нас, а щом това се случи ще го пренасочим към играчка или нещо друго. След това, разбира се, махаме достъпа и към източника на нежеланото поведение, което сме прекъснали – затваряме прозореца (вратата/махаме обувки от пода и т.н.)
- Пренасочване от нежелано към желано поведение, напр. след като сте станали от бюрото, то ви е седнало на стола. Вместо да го гоните, по-ефективно би било да вземете едно лакомство и да го пратите в легълцето му. След известно време, то ще приеме, че това е нормалния изход от ситуацията и ще редуцира качването на стола.
- Поставяне на граници и менажиране на средата, т.е. да не поставяте кучето в ситуации, в които лесно ще прояви нежелано поведение. Примера с лаенето през прозореца, който е по-добре да затворите, вместо кучето да затвърждава нежелано поведение или напр. ако не искате то да влиза в спалнята и вместо всеки път да му се карате, когато го направи, то е по-добре сложите кучешка преграда на вратата. По този начин превантивно създавате гранаци, така че кучето да не упражнява и затвърждава поведенията, които са проблеми за вас (лай, влизане и излизане от спалнята и т.н.)
Естествено никога няма как да на сто процента да менажирате средата и да контролирате изцяло поведението на кученцето си. Ще има неочаквани ситуации, в които ще се чудите къде грешите. Напр. ако куче ви лае, докато говорите по телефона и му дадете кокал, за да го накарате да замълчи, кучето вероятно ще лае отново следващия път, когато приемете повикване, защото кокалът е награда след като е лаело. Ако обаче му дадете кокъл преди да заговорите по телефона, то няма да се разлае и ще започне да асоциира разговора ви като тихо за него занимание. Усетихте ли ключовата разлика? Няма наказание, няма драма и превъзбуда. Ще имате спокойно и тихо куче, докато говорите по телефона. Предизвикателствата на средата са динамични, а обучителният процес притежава множестно нюанси.