Започваме от вкъщи!
Достатъчно подготвено ли е кучето вкъщи, преди да имаме изисквания навън?
Menu
Основни понятия за начинаещи стопани
Валута - вид награда
В началните етапи от обучението, вида награда, която предлагаме, е от огромно значение.
Когато тренираме кучето в по-разсейващи среди, шансът е, че награди от типа на гранули и обикновени кучешки лакомства няма да бъдат достатъчно изкусителни, че да привлекат вниманието му.
Външният свят е пълен със стимули и е изключително разсейващ за повечето кучета, особено ако са в юношестка възраст.
Лакомства от месо са едни от най-високостойностните награди, които може да се предложат на кучетата.
Алтернативно, може да се правят домашни лакомства с различни полезни и вкусни рецепти. Някои от нашите рецепти може да откриете ТУК.
Маркиране и учене на думи
Маркирането на желано поведение е една от най-важните концепции в модерното обучение на кучета. Ако ние, човеците, успеем да усвоим това правило и да го прилагаме ефикасно, кучетата ни ще се учат двойно по-бързо.
Първо се „зарежда“ конкретен маркер. (Кликер, Браво, Да или която и да е дума за поощрение). Това се случва като казваме маркера и даваме награда. Първо маркерът, после наградата. Последователността е изключително важна.
Идеята е, че когато кучето направи нещо, което ни хареса (било то на сигнал/команда, по случайност или по собствено желание), ние казваме маркера точно в този момент (не по-рано, не по-късно) и малко след това поднасяме наградата.
Например, ако кажем на кучето ни да седне, е добре да маркираме точно в момента, в който дупето му докосне земята.
Ако учим кучето на ново умение, не бързаме с представянето на думата. Първоначално разчитаме на комбинация от примамване с лакомство и език на тялото, след което улавяме поведението с маркер и награждаваме. Репетираме често, докато не стигнем етап, в който кучето може да го прави с отдалечена примамка или дори жест и чак тогава добавяме думата/командата.
Повод - Нагръдник - Каишка
Каишка или нагръдник?
Въпрос на избор е, но има неща, които може да се вземат предвид.
Противно на масовите вярвания, разликата между каишка и нагръдник не афектира обучението за ходене на повод. Видът повод обаче може да бъде от значение.
Доста хора се спират на флекси повода. Колкото и удобен да изглежда на пръв поглед, действително представя известна степен трудности и пречки. Флексито е по-подходящо за вече обучени кучета.
С нормален повод е много по-лесно да реагираме и ограничим кучето навреме, ръката ни е по-свободна и можем да го пуснем да се влачи след кучето докато тренираме.
За ситуациите, в които искаме да предоставим повече свобода на кучето, без да губим контрол над него, ползваме дълъг (около 10 метра) повод. Тук вече препоръчваме да се използва нагръдник, за да избегнем потенциални травми на врата, ако се наложи да ограничим кучето с повода и да предизвикаме рязка спирачка.
Примамка
Това стои в основата на почти всяко умение, на което учим кучетата. Често го наричаме просто “тренировки с примамка”, но всъщност чрез тях представяме цялостна концепция на кучето, за това как да следва насоки.
Дори в най-базовата си форма, примамката от вкусно лакомство може да бъде изключително полезна в някои съвсем реални ситуации. Да речем, кучето ни се разсейва от приятни стимули в околната среда или реагира на дразнители. С примамка пред носа лесно може да му привлечем вниманието.
Целта обаче не е вечно да разчитаме на тази техника. Това е просто инструмент, с който да намалим реакциите на кучето ни в началните етапи.
Главната цел е да превърнем примамката не просто в начин да водим кучето, а в цялостни поведения, завършени с жестове и вербални сигнали.
Процесът изисква да си създаваме всекидневни тренировки с кучето, извън реалните ситуации, в които постепенно развиваме умението му да следва.
Привличанe и пренасочване на вниманието
Главният и най-подценяван начин, по който привличаме внимание на кучето, е като допрем лакомство до носа му и дори му дадем да си хапне малко.
Ако дразнителят, от който искаме да го отделим е твърде силен, може да се приложи допълнителна техника за придържане на наградата, така че кучето да я ближе или да си гризе от нея, докато го водим с нас.
Това е най-ефикасният начин, чрез който не само да запазим вниманието на кучето към нас, но и всъщност процесът да бъде приятен и поучителен за него.
Да, движи се, за да гризе от лакомството, но това не е нещо лошо. Така възприема, че действията, които извършва в даденият момент, са изключително изгодни за него и развива мускулната си памет.
Вече споменахме колко е важно да маркираме в точния момент. На същия принцип, мястото, от което извадим наградата, как я държим и колко бързо я доставим, след като маркираме, също са от огромно значение.
Във всяка една ситуация е добре да държим наградите на бърз достъп (торбичка за лакомства). За куче, което реагира неочаквано, е добре винаги да имаме заредени няколко награди в ръка. Това ни дава възможност да реагираме много преди кучето, така че бързо да поднесем наградата пред носа и ефикасно да му привлечем вниманието и насочим към друго, желано от нас, поведение.
Вдигане на критериите
Ученето на всяко нещо, изисква постепенно повишаване на трудността, за да го развием добре като умение.
Дори игрите, ако не стават все по-трудни, няма да развият умението ни да ги играем и дори ще станат скучни.
Същият принцип трябва да следва и обучението на едно куче. Като тънката разлика е, че ако за нас, човеците, конкретно нещо има общо 10 стъпки, то за кучетата са по-скоро 100.
Трябва креативно и търпеливо да начупим всяка една задача, за да може ефикасно да постигнем желаната цел.
В случая на видеата, искаме кучето да идва при нас на команда, дори когато е силно разсеяно и заето с друго, много приятно действие.
Постепенно учим кучето, че като го викнем е още по-изгодно за него да се върне при нас. Чак след като се затвърди тази концепция добре вкъщи, се развиват различни критерии.
Като например, да го викаме от все по-далече, да е заето със все по-изкусителен дразнител и да се упражняваме на различни, все по-разсейващи места.
Всичко това правим проактивно. Не чакаме да попаднем в проблемна ситуация, че да учим кучето. Активно създаваме тренировъчни сценки, в които симулираме тези потенциално проблемни ситуации и показваме на кучето как бихме искали да се държи.
Правим това възможно най-често, за да може кучето да репетира тези желани поведения и да ги превърне в навик.
В процес на обучението, постепенно представяме все по-реални ситуации и предизвикателства, спрямо текущите умения на кучето.