Автор: Деси Желева, BravoPets Bulgaria
Имайки предвид последните инциденти, реактивността и агресията при кучетата се превърнаха в гореща и належаща тема. Множество хора споделиха личното си мнението в медиите, но нека спрем за малко и да разгледаме истинските причини за реактивността, как изглежда и как можем да се справим с нея.
Първо, нека установим веднъж завинаги – кучетата не са вълци. Да, те споделят около 98% от своетo ДНК с вълците. Точно същото количество, което ние, хората, споделяме с маймуните. Това прави ли ни маймуни? Освен това споделяме над 60% от нашето ДНК с бананите, което не ни прави растения, нали така?
Нека се успокоим – едно куче НЯМА да се превърне в звяр-убиец, мистериозно и неочаквано за един ден, без предупреждение, само защото това му е заложено “по природа”.
Какво точно е реактивността?
Реактивността е качество на нервната система на нашите кучета, което ги кара да реагират много бързо на околната среда и различни стимули. Това не означава, че те са зли, че им липсва дисциплина или че кроят планове да властват над домакинството. Това означава, че те просто са склонни лесно и бързо да се превъзбуждат. Емоциите, с които не могат да се справят, са това, което предизвиква реакцията, която можем да видим.
Има няколко основни причини за реактивност и всички те се определят още преди кученцето да стигне до новия си дом:
На първо място, това се определя от генетиката. Ако родителите на кученцата са реактивни, вероятността котилото също да се окаже реактивно е невероятно висока. Има някои породи, които са по-склонни към реактивност, но това не са тези, които си мислите. Не породите, които обществото смята за “опасни”, като например питбулите. Става дума за породите, които са селектирани да работят със зрението и бързата си реакция, като например овчарките.
Други важни фактори включват пренаталните условия, здравето и нивата на стрес на майката, условията при развъдника, ранната социализация… Мисля, че става доста ясно, че тежестта на отговорността пада върху човека, който развъжда кучето, а не върху този, който ще го купи или осинови. Ето защо трябва да оставим развъждането на професионалисти, които знаят какво правят и да стоим далеч от кученцата от ферми (гледани в ужасни условия), зоомагазините и кученцата на вашите съседи, които са родени, “за да има Пухчо поколение”… Непрофесионалното и междусъседско развъждане е огромен проблем в България. Кучетата, които никога не биха били приети за разплод (поради нестабилния си характер), създават поколения нервни и реактивни кучета, поради неинформираността на техните собственици.
Както виждате, всъщност не е “всичко до възпитание”. Това означава ли, че ние като собственици не можем да направим нищо?
Разбира се, че можем. Всеки собственик на куче, особено реактивно, трябва да стане експерт в езика на тялото своето на кучето. Обикновено разбираме ръмженето като предупреждение. Но има много по-фини признаци, които се случват много преди това (като прозяване, гледане настрани, близане, пикаене, душене, уши назад, прегърбен гръб и много други). Класически пример е размахана опашка, която ние грешно тълкуваме като „щастие“. Но не винаги е. Често това е знак за конфликт или ескалация на емоции и трябва да се третира като предупреждение. Следващото нещо, което трябва да направите, е да работите върху слабостите на вашето куче. Тренирайте УВЕРЕНОСТ, СПОКОЙСТВИЕ, ОПТИМИСТИЧЕН подход към новите стимули. Управлявайте средата на вашето куче (доколкото е възможно) и не го поставяйте в ситуации, които го предизвикват, преди да е готово да се справи с тях. Потърсете квалифициран специалист, който работи с научно утвърдени и ЕТИЧНИ методи, ако имате нужда от помощ.
И накрая, нека споменем няколко неща, които много често се препоръчват, но НЯМА да помогнат, a напротив, те ще ВЛОШАТ реактивността на вашето куче и могат да причинят инцидент с ухапване:
Дисциплинирането на кучето, наказването му, използването на душачи или електрически нашийници ще повиши нивата на стрес и възбуда и може да доведе до ухапване. Освен това, наказанието за показване на предупредителни знаци може да доведе до ухапване „без предупреждение“. Наказанието не променя емоционалната реакция на кучето към стимул, то само засилва негативната асоциация и може да предизвика защитна реакция.
Друг често даван съвет, който може да влоши нещата, е да принудите вашето реактивно куче да „казва здрасти“ на всяко куче, което срещнете на разходката си. Излагането на тригери има обратен ефект, увеличава стреса и също засилва негативната асоциация.
Позитивите на реактивното куче
Във всичко това има и плюс – реактивните кучета бързо се стресират, но също така БЪРЗО НАУЧАВАТ нови неща. Използвайте този потенциал, тренирайте нови трикове, практикувайте спорт или кучешки фитнес – всички тези неща ще укрепят връзката ви, ще дадат на вашето куче възможност да се измори, БЕЗ да повишават възбудата.
В заключение, наличието на реактивно куче НЕ означава, че сте се провалили или сте лоши собственици, или че трябва да се чувствате виновни… Означава, че трябва да се научите как да подкрепяте кучето си, да го обучавате, да го подготвяте за трудни ситуации и да се научите да разбирате езика му.