Как реши да се грижиш за домашен любимец?
От малка съм израснала с животни и беше огромно щастие за мен, защото ги обичам изключително много. Вкъщи винаги сме имали котка за дълго и костенурка, а при баба и дядо разнообразието беше голямо. И разбира се, на мен заниманието ми беше да ги храня и да си играя с всички. Затова на въпроса “как реши”, отговора е: никога не съм решавала, те винаги са били около мен и с мен. За мен живота без тях е немислим. В момента се гледаме с американски кокер.
Опиши ни чувството да научиш любимеца си на нещо ново.
Чувството е гордост към него и към себе си. Щастлива съм. Всяко усвоено ново нещо изгражда, както любимеца, така и стопанина. Чувстваш се жив и успял, защото заедно покорявате по един малък, а понякога даже и голям връх.
А когато те те научат на нещо?
Безценно! Благодарение на тях преборвам всеки лош пример и действие, които съм срещала в живота си и се вдъхновявам от тяхната чистота и любов.
Всичко хубаво, опознахме се. Кажи сега какво искаш да предадеш на хората, които ще ти гласуват доверие. Какво те усмихва, когато наблюдаваш как те се държат с домашните си любимци?
Много хубав въпрос. Искам да предам на хората това, което научих с опит и почувствах като най-истинско и светло, а то е, че всяко живо същество разцъфва и показва зародения си безкраен потенциал, тогава, когато е обичано и живее с подкрепа и грижа. За мен най-зареждащо е да видя щастието в очите на хората и животните, онзи пламък живот прозиращ в зениците, когато благодарение на общи усилия с много търпение и любов, са постигнали хармонична комуникация.
Какво те накара да искаш да станеш треньор?
Две неща. Първо безкрайната ми любов и желание да помагам на животните да се чувстват щастливи и приети в човешкия свят. Мечтая остарелите възприятия и отношение към животните (базирани на незнание) да бъдат променени. Да достигне до повече хора знанието как да комуникираме напълно позитивно и успешно с косматите си приятели и как да бъдем подготвени за общо съжителство.
И второ развитието ми като личност, защото с всеки ден те ме правят по-добър човек. Учат ме на търпение, разбиране, любов, толерантност, как да се радвам на всеки миг и да оценявам всяко малко нещо. Те са малки преподаватели по голямо щастие.
Какво те накара да си причиниш да си приемен дом?
Това, че виждам душите в очите. И как мога да подмина страдаща душа, която носи толкова любов и красота в себе си. Истината е, че няма оправдания, когато има желание. За мен да помогна на красива душа да остане на тази планета, за да я изпълва със светлината си, е основна движеща сила.
Кое куче е най-голямото ти предизвикателство?
Кокерчето, за което вече споменах, определено е огромно предизвикателство за мен, защото той работи на 10 000 оборота, плюс че е голямо куче с вече изградени навици, които трябва да преборим преди да създадем новите. С него се научавам на много неща, все успява да извади нова непозната карта от косматите си ръкавчета и постоянно ми развива мисълта: “Как сега да мина покрай Минотавъра без никой да пострада и да изляза от този лабиринт.”
Какво е първото нещо, което правиш сутрин?
Зависи къде съм. Може да съм събудена от “Мяу, искам да ме галиш”, или пък да съм облизана за “Добро утро, как се радвам, че и днес си отвори очите”, а понякога идва някое дебело, пухкаво, топло дупе, за да скача на леглото и да се опита да ме приспи пак, тъй като е рано и студено. Е, случва се просто да ме събуди и алармата. И накрая ставам, за да си изпия сутрешната гореща вода :D.
Дай ни снимка на първото си куче:
